Храмът Свети арахангел Михаил – една от последните църкви, строени преди социализма в Пловдив
През 1928 г., по време на голямото земетресение, тя се срутила до основи
Икона от 17 век, с изображение на светеца в цял ръст, пази новия храм
Михаела Ангелова
От миналото върху Джамбаз тепе към равното на изток, така протича историята на църквата Свети арахангел Михаил в Пловдив, която днес отбелязва своя храмов празник. Тя е спомената в исторически източници за пръв път през XVI век.
При изброяване на християнските храмове в Пловдив през 1578 г. немският богослов и пътешественик Стефан Герлах отбелязал на седмо място храм с името „Св. архангел Михаил“. Той се намирал под скалите на Джамбазтепе, в някогашното митрополитско гробище, от дясната страна на южния вход на сегашния тунел. Нямал своя енория и бил подчинен на митрополитския храм „Св. Марина“.
В средата на XIX в. черквата имала съвсем скромен вид. За нея Константин Моравенов пише, че „…представлявала едно одайче (стаичка) с четири стени, покрити с керемиди – четири разкрача надлъж и толкоз нашир…без да има нито олтар, нито кандило, нито друго черковно нещо…“ Била посещавана само на храмовия празник. През 1853 г., с ктиторството на хаджи Иван Копривщенец, храмът е обновен, но към края на XIX в. се срутил от чести скални свлачища. Завъншния му вид можем да съдим от фотопанорамата на южната страна на Трихълмието, направена през 1874 г. от фотографа Димитър Кавра. Вижда се еднокорабна постройка с притвор и една апсида на олтарната страна. Южната стена е с четири прозореца, с арки и люнети. Южният вход е засенчен с козирка с кобилична извивка, носена от дъговидни конзоли. Архитектурата е сходна с другите еднокорабни възрожденски храмове в Пловдив – „Св. Николай“ и „Св. Петка“ – Стара.
Известна представа за вътрешното обзавеждане може да се придобие от малкото запазени детайли, съхранявани в кръщелнята на черквата „Св. Марина“. Това са две части от резбования вероятно към 1853 г. иконостас със запазените икони от царския ред на Иисус Христос и св. Харалампий. Има още един проскинитарий с красива дърворезба, вероятно изработен от Димитър Станишев.Иконата в него представя „Събор на св. Архангели“ и сигурно е една от храмовите икони, разказва сайтът на Пловдивската митрополия.
Десетина години преди окончателното рухване на стария храм пловдивчани построили нов със същото име в създадения веднага след Освобождението от Временното руско управление православен гробищен парк в източните покрайнини. Строителството започнало през 1880 г. и завършило две години по-късно. Главни ктитори са чорбаджи Неделчо Личов – родом от Перущица, и дядо Янко Врачански.
През 1928 г., по време на голямото земетресение, храмът се срутил до основи. Не са запазени никакви сведения за неговата архитектура. До наши дни са оцелели единствено две икони – „Иисус Христос“ и „Св. Богородица с Младенеца“ (1884 г.) от царския ред на иконостаса, съхранявани в Пловдивската митрополия. Техен автор е Никола Данчов, по-малък брат на Георги Данчов – Зографина. Запазена е и стара руска икона от XVII в. с изображение на св. архангел Михаил в цял ръст, вероятно дарена от руснаци, участвали във Временното руско управление на Източна Румелия (1878-1879 г.). Сега иконата е изложена в проскинитарий на южната стена на черквата.
Единадесет години след разрушителното земетресение с дарителството на индустриалеца Павел Калпакчиев започва възстановяване на гробищния храм. Той е изграденкато еднокорабна базилика, с една апсида. Наосът е с плосък, касетиран таван. Има неголям притвор и открит нартекс, оформен с четири колони и арки между тях. Новата черква „Св. архангел Михаил“ е осветена през 1941 г. Над притвора през 1971 г. е издигната малка изящна камбанария с купол.
Богато резбованият иконостас, владишкият трон и проскинитарият са изработени през 1959 г. от Петър Кушлев. Иконите от царския ред рисува професор Димитър Гюдженов.
Вътрешните стени първоначално били изписани във византийски стил от руския художник Николай Ростовцев през 1941 г. Тридесет години по-късно този стенопис бил повреден и Варлаам митрополит Пловдивски възложил на учениците на Ростовцев – Карл Йорданов, Господин Георгиев и синовете му Костадин и Никола да я подновят.
…или си стърчи ей така, като чучелото на
ШОПА МИКИ ПОПА
ВЪРХУ ОБЕЗЛЮДЕНОТО ДЖАМБАЗ ТЕПЕ НАД ПОНЕДЕЛНИК ПАЗАЕЯ…?